Хриса в едно от безумните й състояния

Дани е къде – къде по- зрял.

Любов голяма са двамата като не се бият и гонят.

Накрая вече лиготията победи и аз прекратих импровизираната сесия от страх за целостта на осветителните тела.

С две думи – доволен съм

Дани като заек в модерната интерпретация на „Дядо вади ряпа“

Публиката не остана безразлична

Пак имаше вихрени танци.

Подаръците бяха майсторски изработени хартиени саксийни охлюви

Цветя за госпожите

Ето тези сладки бяха уникални – лично аз изядох поне 5.

А сандвичите- хапки децата ги бяха приготвили собственоръчно.

Имаше и волна програма. Малката розова фея е Сиси.

То не беше учене на стихотворения, подскачане докато се декламира, фасони за тоалетите… Е, ето ги децата на самите тържества – през ден – първо малките, после големите.

Хриска играеше светулката. Имаше си и специално фенерче.

След представленията имаше танци.

Имаше подаръци за мамите

Подаръци за госпожите

И изискан коктейл след официалната част.

Децата разбира се най- много се радваха на тортата. А Христина разбира се беше най- нахалната

Мира беше като истинска елфическа принцеса.

Татко Владко с oтрудена, но честна усмивка. Симпатяга абсолютен

Малкото Гери си беше в стихията.

Тук и на следващата обяснявам някаква неудобна истина на Дани. Например че не всички почти вълшебни балони с хелий са за теб лично…

На тате големия мъж вече ги приема нещата много мъжки.

Снимала ни е Еличката. И тя има блог, но уви не го знам. Ще я питам и ще го линкна тук

Моите момичета си прекарваха весело през това време.

И Владър с щерка му.

Марианката тихо похапваше сладки и излъчваше достолепие и нотка фаталност.

Маргито толкова се възхити от отражението си в огледалната врата на фурната, че се разцелува

Хареса й според мен на Маргито цялата дандания в нейна чест.